Интересни исторически книги от Книгомания

Тук ще намерите списък на обектите, изобразени върху нашата карта и информация за тях. Наясно сме, че този списък далече не изчерпва интересните места в региона.

Надеждата ни е, че тази игра и тези обекти ще са само началото на интереса ви към Северна централна България, където природата е изсипала богато своите дарове, а драматичната многовековна история е оставила своя отпечатък буквално на всеки километър.

 

Път Е85

Е85 е европейски транспортен коридор, който свързва шест Европейски държави. Започва от Клайпеда, Литва и завършва в Дедеагач, Гърция. В България минава през Русе – Бяла – Велико Търново – с. Зая – Дряново – Габрово – с. Шипка - Стара Загора – Хасково – Свиленград.

Град Велико Търново
Областен център на Северен централен регион
Население 71 512 души

Градът е естествена твърдина, разположен амфитеатрално от билото на хълмовете горе чак до водите на река Янтра най-долу. Както подобава на истински царски град, столицата се разпростира на четири хълма:
- Царевец
- Трапезица
- Света гора
- Девинград.

Началото му се търси в тракийското укрепление Дева на последното възвишение, превърнало се в град, който се разширил през римската и късноантичната епоха и обхващал хълма Царевец със своите крепостни съоръжения, църкви и резиденции. Той се превръща в епископски център при приемането на християнството след Константин Велики, когато е населяван, както с основание се предполага, също така от готи и други нахлули от север племена и народи.

Името му е със славянски произход и, както при повечето градове от Северна централна България, е свързано с растения и дървесни видове (габър, дрян, трева, плевел и др.). Но получава епитета Велико, понеже след Плиска и Преслав е провъзгласен през 1185 г. от братята Асен и Петър за столица на възстановеното Второ българско царство. Отново на хълма Царевец се построява средновековният царски дворец, резиденцията и катедралата на патриарха, оградени от яка крепостна стена с множество кули, част от които са отчасти запазени и днес реконструирани, например Балдуиновата.

Долу на отсрещния бряг на Янтра е изградена една от най-важните за българската история царска църква - „Св. 40 мъченици”, а на хълма Трапезица погребвали знатните люде – членовете на царското семейство и болярите. През втората половина на XIV и XV в. се развива Търновската книжовна школа, оказала огромно влияние върху българската държава, както и на развитието на руската, сръбската, влашката и молдовската средновековни култури. От тук потегля в изгнание и последният от великите водачи на Второто българско Царство - патриарх Евтимий.

През 1879 г. след Руско-турската война и Освобождението, именно във Велико Търново се провежда Учредителното събрание, дало началото на съществуването на възстановената българска държава.

Велико Търново сега е важен културен и икономически център на съвременна България. Тук се намират един от най-големите български университети, множество музеи, галерии, археологически обекти, църкви, манастири, сгради строени от Колю Фичето или общо 1613 забележителности. През летния сезон, на крепостта Царевец се предлага спектакъл със светлинни ефекти, посветен на дългата и драматична история на Велико Търново. В близост се намират разкопките на Никополис ад Иструм, основан от римския император Траян по повод победата над Дакия. Друг интересен обект е Арбанаси със своите църкви и стари къщи, разположен високо над Търново, откъдето се разкрива неповторим панорамен изглед към града.

Град Килифарево, община Велико Търново
Население 2 386 души

Изключително древно населено място, обитавано още от времената на траките. Първата стражева кула, охраняваща достъпа до прохода на Републиката /по-рано Хаинбоаз/, е построена по римско време. По време на Второто българско тук се издига крепост – манастир, дом на исихаста Теодосий Търновски и неговата школа. Този изключителен духовник и книжовник започва нова епоха в Българската църква, повдигайки духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е самият Св. Евтимий Търновски.

По време на турското нашествие манастирът е обсаден, превзет и унищожен. През Възраждането традицията е възстановена и Уста Колю Фичето построява запазения и до днес Килифаревски манастир.

Град Дебелец, община Велико Търново
Население 4 074 души

В Дебелец, за разлика от околните населени места, почвата е богата, а климатът подходящ за много по-чувствителни култури. Затова не е чудно, че градът се развива още от времената на римската империя като център на земеделието, доказателство за което са множеството предмети, намерени из лозята и нивята наоколо. За града, обаче, се споменава конкретно и с това име в документ едва от XV в.

Още във времената на Второто българско царство, Дебелец снабдява столицата с плодове, зеленчуци и грозде. По турско време много хора от града намират работа из градините в Русия и Западна Европа, където се прочуват със знанията и уменията си, като пренасят своя опит и обучават местните на търкостите на зеленчукопроизводството.

Ганчовец, село, област Габрово
Население 158 души

Средно голямото балканско село е разделено на две махали и има два магазина, кръчма, църква и работещо читалище, където ежегодно в началото на септември се провежда културно–алкохолният фестивал Ракия-Магия. По време на събитието се извършват дегустации на домашно приготвени елексири, а най-добрите получават заслужени награди. Освен това всяка година участниците във фестивала се радват на прекрасен музикален съпровод от много български музиканти, като Подуене блуз бенд и приятели. Особено място във фeстивала заема и кръчмата Wild Horses, собственост на местния жител Кирил Станков, режисьор и сценарист на филма "Джулая".

Зая, село, област Габрово
Население 55 души

Останки от отколешен живот и заселници се намират навсякъде около Зая. На 600 м. северно от селото се намира римската крепост и пътна станция „Гера”. На 300 м. от селото, на висока скала над Дряновската река, е построена крепостта Калето. Легендите разказват, че там е живял български болярин, който вардел над долината на реката за неприятели. Църквата „Св. Безсребърници" е издигната на мястото, което днес носи името „Кръста” и се намира в източния край на селото.

Според преданието, село Зая се появява през 1690 г. Първият заселник е дядо Никола от Дряново, който се занимавал с овцевъдство. И до днес махалата, в която е била къщата му, е известна с името Николовска. Като го попитали какво прави сам на баирите, той отговарял: „Препичам се кат заяк” и оттам тръгнало името на селото. Къщите и дуварите на селото са построени с изключително акуратно подредена и стабилна техника на камъка, което подсказва, че са плод на най-добрата и многовековна строителна традиция в района.

Град Дряново, община Габрово
Население 8 403 души.

Дряново е разположено точно в средата между Габрово и Велико Търново, на стратегическия път Русе - Стара Загора. Множество находки около града показват, че мястото е обитавано още от палеолита, а през по-късни времена мрежа от крепости опасват града от всички посоки. Тези факти поставят Дряново и околностите сред най-древните населени места в България, в които има непрекъснат живот до ден днешен.

Най-големият си разцвет Дряново изживява през Възраждането. Тогава и до 1945 г. градът има характерен за епохата облик, красив както Трявна, Котел и Жеравна, но недалновидно разрушен и променен. Сега са останали само две махали със стари къщи и дюкяни. През Възраждането дряновци запазват българския си дух и се ползват с определени привилегии и независимост поради статута им на Пазители на прохода от Северна към Южна България. В града се построява и една от първите български часовникови кули, чиято съдба е много интересна. Кулата на два пъти е събаряна – един път от турците и втори път след 9-ти септември. И двата пъти упоритите дряновци я възстановяват, макар че при втория това става не на оригиналното място, заето вече от нов паметник.

Дряновци са били занаятчии и строители и не е чудно, че именно тук се родил прочутият самоук гений, строител и инженер Уста Колю Фичето, на който е посветен музеят в града. От неговите постройки са запазени прекрасна църква, типична къща и мост над Дряновската река, характерен за неговия самобитен стил и е единственият от мостовете на майстора, който е запазен в оригинал. И днес в Дряново има няколко уникални битови къщи и картинна галерия. Лафчиевата къща, която се намира до музея на Колю Фичето е изградена само със сглобки, без нито един гвоздей и днес представя богата етнографска колекция. Вдясно от музея на Уста Фичето е издигната надгробната плоча на родения в Дряново композитор Тодор Попов. През последните три века Дряново е дало живот на редица български интелектуалци: Рачо Стоянов, авторът на много играната в народния театър „Иван Вазов” театрална пиеса „Майстора”; диригентът на детския хор на Радио София Христо Недялков и други.

След Освобождението градът се развива като индустриален център с тютюнева, бонбонена и текстилна фабрика, както и мястото на първия български вагонен завод.

Крепостта Боруна
разположена на северозападния скат над Дряновската река

Тази крепост е била важно звено в отбранителната верига на Второто българско царство. Тя обаче е доста по-стара и е основана, най-вероятно, през ранновизантийския период, по-точно по времето на император Юстиниан.

Между 1969-1979 г. при проведените там археологически разкопки са открити входът в крепостта, част от крепостните й стени, кула–водохранилище и жилищни помещения. Освен големия брой късноантични материали, в крепостта са намерени предмети от българското средновековие. Археолозите се натъкват на много християнски погребения с инвентар, железни оръдия на труда, монети и керамика.

Дряновският манастир
„Свети Архангел Михаил“

Този действащ мъжки манастир се намира в речната клисура на пътя от Дряново към Габрово. На скалите отгоре са изградени двете крепости Боруна и Стринава. Легендата разказва, че край Дряново пренощувала процесията, пренасяща мощите на св. Михаил Войн от Потука към Търновград. Според традиционния християнски канон на това, вече станало свещено място, се издигнал манастир.

През Османското владичество манастирът е културен, а по-късно и революционен център. Тук поп Харитон и неговата чета водят отчаяна битка с турската армия по време на Априлското възстание. Друг прочут участник е Бачо Киро, учител от Бяла Черква, който е хванат жив и обесен от турците. На съдебния процес той се защитава достойно, с пледоария, изречена в стихове на турски език и остава неизгладимо впечатление дори сред неприятелите със своето мъжко поведение. На 3 април 1876, след 9-дневна обсада, манастирът е разрушен и опожарен. Точно след една година обителта започва да приема богомолци отново, макар и все още в руини. А след още 10 години тук се изгражда паметникът-костница, в чест на загиналите в Априлското възстание.

При скалите над манастира са изградени екопътеки, които водят към пещерите и най-високите им части, където са двете крепости. Наоколо бликат изворчета, цъфтят защитените от закона диви циклами (бутурчета), лъкатушат змии (сред тях и отровни), а долу преминава Дряновската река, на места спокойна, а на други пропадаща спираловидно в понори с опасни за живота водовъртежи.

Пещерата Бачо Киро
В котловината до Дряновския манастир

Нейната дължина е 3500 м, с постоянна температура 13 градуса. Първата облагородена пещера в България и сред 10-те най-посещавани. Най-добре изследвана е първата зала на пещерата „Преддверието”, където са открити много и изключително древни артефакти, принадлежали на първите хора, които заселили Европа. Пещерата има разнообразие от карстови образувания: сталагмити, сталактити, сталактони и драперии, някои от които наподобяват хора, мечки, змии и пр.

Стринава, плато и крепост
/Градище/

Високите зъбери на Стринавското плато стърчат над клисурите на Дряновската река. С площ от 6 кв. км то е естествено защитено от отвесните скали, а там, където е имало достъп, са издигани яки крепостни стени.

Отгоре, освен останките на крепостта, идентифицирана по-късно като легендарната Стринава, са открити много други сгради, включително и основите на голяма християнска църква. Намерените богати материали са от различни епохи, но повечето свързват градежите със Средновековието.

За съществуването на Стринава пишат много автори от средните векове, но едва наскоро нейното местоположение е окончателно установено. Останките й се намират между Дряново и Царева Ливада, Габровско. Тук, според местните легенди, са се родили братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин. По-късно Асеневци използвали крепостта като лятна резиденция и идвали тук на почивка и на лов. Недвусмислено потвърждават този факт и огромният брой характерни за района топоними: „Царската бахчия”, „Цар Асеник”, „Цар Калояник”, „Цареви ливади”, „Царовището” и пр. Заедно с принадлежащите други три крепости („Боруна“, „Куклата“ и „Калето“) Стринава е била част от обща фортификационна система и играела важна роля в създаването и укрепването на Втората българска държава.

Царева ливада, село, област Габрово
Население 774 души

Животът в района със сигурност е кипял от векове, тъй като около града постоянно излизат разнобразни находки от Средновековието, като монети, оръжия, домакински пособия и др. На 2 км. от Царева ливада се намират останките на Стринава/Градището, идентифицирана като легендарната крепост, в която са родени българските царе Асен и Петър. Съдейки по наименованията на повечето местности наоколо, голяма част от земята е принадлежала лично на царя, а в близките села са живеели заселници–кумани.

След освобождението градът се развива като важен железопътен възел, тъй като от тук минава стратегическата линия Русе — Велико Търново — Стара Загора и оттук се разклонява линията за Габрово.

Днес Царева ливада продължава да бъде притегателен център за много посетители, дошли да се насладят на този екологично чист район.

Тревненско – Мъглижкият проход
Стара планина

Планински път, намиращ се между проходите Шипка и Хаинбоаз /Проходът на Републиката/. По-голямата му част в момента представлява труднодостъпен черен коларски път, както е бил преди стотици години. Изключително живописно място, като на няколко места пътят буквално влиза в руслото на реката.

Според средновековните хроники, в този проход през 1190г. войските на император Исак II Ангел претърпели страхотно поражение от българската армия, с което окончателно се затвърждава независимостта на новата българска държава.

Векове по-късно, през 1876 г., тук конници-казаци, подпомагани от българските опълченци, атакуват разположилите се на близкия връх Бедек 2000 низами, разчиствайки тонове сняг и изкопавайки дълги окопи, следите от които личат и днес.

През прохода е прокарана стратегическата железопътна линия Русе — Велико Търново — Стара Загора и се намира една от най-високо разположените ж.п. гари в България: гара Кръстец на 867 м. надморска височина. Гледките от преминаващия през прохода влак са едни от най-живописните в страната.

Път Е772

Европейски път от клас „В” свързва двете построени части на магистрала Хемус т.е. София със Варна и голяма част от градовете в Северна България. Започва при гр. Ябланица, преминава през областните центрове Ловеч, Габрово Търговище, Шумен и свършва при с. Белокопитово, Шуменско.

Гостилица, село, област Габрово
Население 359 души

Известно е, че земите около селото се обитават от повече от 2 000 години. Развитието на селото, обаче, се свързва пряко с построяването на римския емпориум (тържище, пазарище, митница), наречен Дискокуратера. Това се случва през 176-180 г. по време на управлението на император Марк Аврелий. Поради стратегическото си местоположение на пътя между големите градове на юга (Августа Траяна) и на севера (Никополис ад Иструм и Нове) крепостта се превръща във важен търговски и пътен център чак до падането под Османско владичество. Покрай крепостта се развива и разраства селище, което подслонява и обслужва многобройните пътници. По-късно то възприема името Гостилица, т.е. място на гостоприемство.

Много специфични са местният диалект и чувство за хумор. Има мнение, че това се дължи на пребиваването на куманските войски, привлечени от българския цар и разквартирувани именно тук. Сред забележителностите на селото и днес е практикуването на ритуала „Ялова Понуда”. Този ден мъжете се страхуват да излязат на улицата, защото големи групи жени, облечени като мъже, се разхождат по селото, вдигат на ръце и разнасят по селото първия срещнат мъж.

Крепостта Дискодуратера
край село Гостилица

Мястото е проучено от археолози и обозначено със стрелка на юг от селото по пътя, водещ към Дряново. "Двойната яка крепост" в превод от латински, е създадена и заселена през 176-180 г. по времето на императора-философ Марк Аврелий и била важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието. В момента на създаването по някаква грешка този район, въпреки че е на север от Хемус (Стара планина), бил присъединен към Тракия. Така се оказало, че Дискодуратера принадлежи на провинция Тракия, но по-късно грешката била отстранена и тържището било присъединено към полагащото му място в Долна Мизия. При разкопки са открити множество фрагменти, находки, вкл. надписи, от които учените са почерпили информация за историята на крепостта. В някои от надписите се говори за издигнати портретни статуи на редица римски императори.

По своята същност крепостта била митническа станция, около която по-късно се развива богато тържище. По план напълно следва установения модел на една римска станция – правоъгълник с размери 120х100 м, ориентиран по посоките на света. Запазени са няколко от кулите, а в центъра има голяма сграда с колонада, подсигурена с дълбок ров. През многовековното си съществуване Дискодуратера прекъсва работа два пъти: веднъж в средата на III в., когато е разрушена от готите, и втори път през VI в. при идването на славяните. Тържището възобновява своята работа през Второто българско царство, оформяйки съседното населено място като удобна станция за пренощуване и давайки му наименованието Гостилица.

Буковец, село, община Велико Търново
Население 45 души

Старо село, заобиколено от гъсти гори и хълмове, от които се откриват вълшебни гледки към Стара планина и Търновските възвишения. Местността е изключително богата на различни видове билки като бял равнец, жълт кантарион и агримония. В горите наоколо се срещат и много видове гъби, най-ценните от които са манатарка, печурка, майска гъба, булка и пачи крак.

Николински кладенец
защитена местност на пътя Е 772

Вековна дъбова гора с площ 0,2 ха, намираща се в местността „Алтъновци” до село Ветренци. Обявена за природна забележителност със заповед № 2109 от 20.12.1984 г.


Основен медиен партньор

Север.bg

Република България Второ Българско царствоДряново Габрово Велико ТърновоПарк хотел Дряново